Моето голямо четене
Прочетох пролога на книга за живота.
Историята предизвика интерес.
Прелиствах страници, глави затварях.
Щастлива съм и точно днес:
Си дадох сметка, че не бива
да затварям поредната глава,
а просто да намеря сили
и да успея да я дочета!
Направих го и себе си намерих.
Освободена, силна и добра,
готова да дарява радост
и заредена с топлина.
Достигнах светлината от тунела,
видяла изход, аз разбрах,
че не съдбата ми е плела
наниз от неволи, редувани със радости и страх.
Било е в мен, така съм го приела.
Не съм се борила, това ми е съдба!
Макар объркана, намерих смелост
по пътя на живота аз да продължа!
© Веси Всички права запазени