toxin (Таня Донова)
357 4100
2.11.2022 г., 21:02 ч.

Моето момче 

  Поезия
546 1 6

Имам снимка на момче

с песен на ревера,

с буйно в погледа жребче,

с устни - медна фруктиера,

с дъхав, бял планински мъх,

във косите вплетен,

с ореол, но не от Божи лъх,

а от тръни - чуждите несрети,

с глас, дълбок като водù

на дванайсет океана.

Но момчето тук, уви,

няма го. И няма...

С тази снимка на момче,

вдигната високо,

стъпвам с босите нозе

по жаравата в живота.

С нея гоня болестта

и каквато язва дойде,

денем с нея се теша,

а пък нощем се престорвам,

че го милвам и кръвта

странно се разтича.

И от снимка на жена

оживявам в "моето момиче".

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??