Моето момче
Имам снимка на момче
с песен на ревера,
с буйно в погледа жребче,
с устни - медна фруктиера,
с дъхав, бял планински мъх,
във косите вплетен,
с ореол, но не от Божи лъх,
а от тръни - чуждите несрети,
с глас, дълбок като водù
на дванайсет океана.
Но момчето тук, уви,
няма го. И няма...
С тази снимка на момче,
вдигната високо,
стъпвам с босите нозе
по жаравата в живота.
С нея гоня болестта
и каквато язва дойде,
денем с нея се теша,
а пък нощем се престорвам,
че го милвам и кръвта
странно се разтича.
И от снимка на жена
оживявам в "моето момиче".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
