Моето момиче
Моето момиче
Тя не носеше през лятото обувки.
Ходеше боса по топлия паваж.
Всеки ден, минавайки край нас, ми пращаше
въздушни целувки.
А отвътре й пращах и аз!
Израстнахме като сестри!
Разменяхме си дрехите,
обичахме силната музика.
Излизахме заедно,
винаги ръка за ръка.
Вечер като луди танцувахме.
Смеехме се... дори да не беше до смях.
И нито за миг не помислях, че съм щастлива.
Нито за миг, да изживея времето си, не успях!
Последния ден, във който се виждахме...
й казах: "След малко се връщам..."
И никога повече... не я видях!
Тя не носеше през лятото обувки.
Ходеше боса по топлия паваж.
Всеки ден, минавайки край нас, ми пращаше
въздушни целувки.
А отвътре й пращах и аз!
Израстнахме като сестри!
Разменяхме си дрехите,
обичахме силната музика.
Излизахме заедно,
винаги ръка за ръка.
Вечер като луди танцувахме.
Смеехме се... дори да не беше до смях.
И нито за миг не помислях, че съм щастлива.
Нито за миг, да изживея времето си, не успях!
Последния ден, във който се виждахме...
й казах: "След малко се връщам..."
И никога повече... не я видях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Ангелова Всички права запазени
