13.12.2015 г., 0:15 ч.  

Моето мъжко момче 

  Поезия » Любовна
848 0 9

Моето мъжко момче

 

Моето мъжко момче,

старо почти като мене!

Вечно навън го влече,

глътчица въздух да вземе.

 

Сутрин с петлите се буди.

Слага набързо кафето.

Връща се, да ме събуди,

с табла, димяща в ръцете.

 

Щурчото той! Ето, пак

хитричко ми се присмива.

Сякаш забравил е, как

и с колко любов ме приспива.

 

И на брега ме отвежда,

целия в пурпурен блясък.

Изгрева първи да срещнем,

с толкоз познатия крясък:

 

Сякаш говорещ ни надпис,

пълен със толкова зов-

гларус, обагрен на япис

"тука се прави любов".

 

Моето мъжко момче!

Като вода ме привлича

и като сянка влече.

А като въздух обича!

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??