Моето мъжко момче
Моето мъжко момче
Моето мъжко момче,
старо почти като мене!
Вечно навън го влече,
глътчица въздух да вземе.
Сутрин с петлите се буди.
Слага набързо кафето.
Връща се, да ме събуди,
с табла, димяща в ръцете.
Щурчото той! Ето, пак
хитричко ми се присмива.
Сякаш забравил е, как
и с колко любов ме приспива.
И на брега ме отвежда,
целия в пурпурен блясък.
Изгрева първи да срещнем,
с толкоз познатия крясък:
Сякаш говорещ ни надпис,
пълен със толкова зов-
гларус, обагрен на япис
"тука се прави любов".
Моето мъжко момче!
Като вода ме привлича
и като сянка влече.
А като въздух обича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
