Моето отмъщение
Не искам... не знам вече какво да ти дам?!
Мисля, че за мен, а и за теб, е по-добре да бъдеш сам!
Не искам в ежедневието лъжи,
не искам думите, с които ме нарани!
Не мога да повярвам! За тебе мисля, плача често до зори,
от теб болеше ме и пак тъй силно ще боли!
Сега събуди Звяра в мене!! За любов ли??
Мина отдавна твойто време!
На теб аз няколко проклятия изпращам.
Кой си ти? - аз вече взех да схващам!
Искам... електричен ток с вода да слея,
да те видя как умираш - да почувствам, че живея!
С нафта тебе да полея - да те видя как гориш,
пред очите ми на пепел ти да се стопиш!
Да взема ножа в сърцето ти да го забия
и още тайни за тебе да открия!
Пред мен милиони пъти ще умреш и още милиони ще живееш...
В очите да ме погледнеш вече ти не смееш.
От студ да замръзнеш...
студ... болезнен, заковаващ дори, да не можеш да зъзнеш!
Аз искам в очите болка да блести,
аз искам да живея! Умри!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Иванова Всички права запазени
