Моето писмо... до мен
Написано от Кити и Романтик / Христо Костов /
Замина си, и сбогом не ми каза.
Остави ме сама със листа бял.
Реших от твое име да си пиша,
а ти дори това не си успял.
Започвам аз, но цялата треперя.
Сълзите парят в моите очи.
Дали ще мога думи да намеря,
Сърцето ми се свива и боли.
Ти спиш сега, усмихваш се на сън,
а толкова е трудно да си тръгна,
студено е, дъждът вали навън,
как искам да остана и да те прегърна.
Но повече не мога да те наранявам,
тъй дълго с чувствата ти си играх,
какво в сърцето твое аз оставям,
да беше само радост...не успях.
Аз друга вече няма да обичам,
за мен си ти единствената на света,
остана ли, живота ти обричам,
да е изпълнен само с болка и тъга.
Сълзите твои карат ме да страдам,
боли ме, нека само мен боли.
Ще тръгна и ще се напия до забрава,
а искам да ми кажеш..остани.
Не се събуждай, няма смисъл,
сърцето твое зная как кърви,
докоснат бях, сякаш от богиня,
тъй както никога в живота ми преди.
Обичам те, и само тебе ще обичам!
Боли ме видя ли аз твоите сълзи.
Повярвай ми...на друга няма да се вричам,
а ти любима, моля те, ПРОСТИ!!!
Ето, писмо написах си сама,
а исках думите да бяха твои!
Нищо, мога да те разбера...
сега за мен си само спомен!!!
....................................................................................
Стоя пред твоята врата със лист хартия.
На тръгване да пиша нищо не успях.
Затуй се връщам пак да те открия,
че част любима от живота ти аз бях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
