Моето писмо... до мен
Написано от Кити и Романтик / Христо Костов /
Замина си, и сбогом не ми каза.
Остави ме сама със листа бял.
Реших от твое име да си пиша,
а ти дори това не си успял.
Започвам аз, но цялата треперя.
Сълзите парят в моите очи.
Дали ще мога думи да намеря,
Сърцето ми се свива и боли.
Ти спиш сега, усмихваш се на сън,
а толкова е трудно да си тръгна,
студено е, дъждът вали навън,
как искам да остана и да те прегърна.
Но повече не мога да те наранявам,
тъй дълго с чувствата ти си играх,
какво в сърцето твое аз оставям,
да беше само радост...не успях.
Аз друга вече няма да обичам,
за мен си ти единствената на света,
остана ли, живота ти обричам,
да е изпълнен само с болка и тъга.
Сълзите твои карат ме да страдам,
боли ме, нека само мен боли.
Ще тръгна и ще се напия до забрава,
а искам да ми кажеш..остани.
Не се събуждай, няма смисъл,
сърцето твое зная как кърви,
докоснат бях, сякаш от богиня,
тъй както никога в живота ми преди.
Обичам те, и само тебе ще обичам!
Боли ме видя ли аз твоите сълзи.
Повярвай ми...на друга няма да се вричам,
а ти любима, моля те, ПРОСТИ!!!
Ето, писмо написах си сама,
а исках думите да бяха твои!
Нищо, мога да те разбера...
сега за мен си само спомен!!!
....................................................................................
Стоя пред твоята врата със лист хартия.
На тръгване да пиша нищо не успях.
Затуй се връщам пак да те открия,
че част любима от живота ти аз бях.
© Людмила Нилсън All rights reserved.
