Мога...
Мога да ти дам очите си...
Да виждаш образа си постоянно...
Да бършеш влюбено сълзите си
и да мислиш за мене непрестанно...
Мога да ти дам устните си...
Да те докосват с трепет нежен...
Да те галят леко думите ми...
И пламъкът в тях да бъде вечен....
Мога да ти дам дланите си две...
Да усетиш колко топло те прегръщам...
Но нима за прегръдка нужни са ръце,
когато сама не мога пръсти по гърба ти да обгръщам?
Мога да ти дам душата си...
пълна с трепет и желание за грях...
В нея ще откриеш и мечтата ми...
Стигнах до тук, и Любовта ми е повече от ясен знак...
Всичко мое мога да ти дам поотделно...
Но има ли смисъл от това?
Давам ти сърцето си, защото то от твойто си е неразделно...
Давам ти сърцето си.. .защото без него ще умра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
