30.10.2010 г., 18:11

Мога ли

1.1K 0 1

Не мога да бъда щастлива,

все ми пречи по нещо -
ипи скука или пък ревност.
Все обвинявам по някой за нещо,
все се питам - и този път
за къде ли извежда?
Много въпроси задавам,
дето не трябва да питам,
а отговорите ме натъжават
и дълго във себе си скитам.
Не мога да бъда щастлива,
те - щастливите, са добри,
а аз прекалено съм лоша.
Все изчезва по нещо,
и вятърът мъката роши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Рангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...