Мога, мога...
Мога да съм влюбена във трима
и за тримата ще пиша в рима.
Други трима ще простят,
в списъка остават по-назад.
Ала на последните, които
все по право, на зелено...
преминават първи,
изгрева ще дам,
ако потрябва,
даже да е омотан във върви!
Даже да се стапя във жарава
и превърнат в пепел сива,
в шепата ми сбрана,
вярвайте ми,
че за тях си заслужава
даже, кървава, да ми напомня рана!
Даже да остана с едното си крило,
преливаща от било в небило,
даже с автостопа дращещ
на завоите -
те изпиват ми тревогите
и в свещена свобода подаряват ми света!
О, това тъй прекрасно го мога!
© Делфи Всички права запазени