Знаеш ли колко болка си ми причинил?
Знаеш ли, че продължаваш да ме нараняваш?
И знаеш ли колко много ме боли?
Не знаеш,
не искаш да знаеш
и продължаваш...
Да нараняваш -
всеки, който те обича...
Защо...
те намирам във всеки атом,
във всяко нервно окончание
и се моля
да ме чуеш.
Ела със следващия ми инсулт!
Накъсай всички капиляри -
може би ще се почувстваш по-добре.
Но аз -
едва ли!
Вали
и ми е сиво
в бутилката на времето,
която захвърлих в килера.
* * *
Накъсах всички упътвания
и малките им ръководства убих,
защото са ми непотребни...
Сама разбрах
как действа болката,
болката с кафяви очи.
Извини ме сега, скъпи,
но нямам повече време,
защото пак ще се прераждам...
След всички отхвърлени проблеми,
с накъсани усмивки ме чакат
моите черни поеми...
11.07.2007
© Даниела Глушева Всички права запазени