Моите черни поеми

Знаеш ли колко болка си ми причинил?

Знаеш ли, че продължаваш да ме нараняваш?

И знаеш ли колко много ме боли?

Не знаеш,

не искаш да знаеш

и продължаваш...

Да нараняваш -

всеки, който те обича...

Защо...

те намирам  във всеки атом,

във всяко нервно окончание

и се моля

да ме чуеш.

Ела със следващия  ми инсулт!

Накъсай всички капиляри -

може би ще се почувстваш по-добре.

Но аз -
едва ли!

Вали

и ми е сиво

в бутилката на времето,

която захвърлих в килера.

*     *   *

Накъсах всички упътвания

и малките им ръководства убих,

защото са ми непотребни...

Сама разбрах

как действа болката,

болката с кафяви очи.

Извини ме сега, скъпи,

но нямам повече време,

защото пак ще се прераждам...

След всички отхвърлени проблеми,

с накъсани усмивки ме чакат

моите черни поеми...

                         11.07.2007