11.10.2009 г., 0:52

Моите демони

873 0 0

Спрете да крадете мислите ми
и всичко, което имам.
Изпивате душата ми
и тайно вечер се промъквате
в съня ми, спирате времето
и оковавате в невидими окови.

Припев:
Демони черни с черни очи,
не можеш да ги видиш в тъмното.
Когато светлина озари твоите очи,
тръгват с всичко, което имаш
и остава да се молиш слънцето
да не залезе, защото има
демони черни с черни очи.

Но моите очи вече свикнаха
с тъмнината, затова виждам сенките ви.
Но всеки път, когато се обърнеш, 
те поглъщат и разкъсват,
и оставаш сам, и отново сам
заставаш срещу изгрева,
и очакваш болката 
да отмине сама.

Припев:
Демони черни с черни очи,
не можеш да ги видиш в тъмното.
Когато светлина озари твоите очи,
тръгват с всичко, което имаш
и остава да се молиш слънцето
да не залезе, защото има
демони черни с черни очи.

Но няма да се предам,
ще спася пътя, по който съм тръгнал,
ще започна битка
и ще приключа живота,
за да създам нов
и да спася моята душа.
Ще продължавам да се боря с тъмнината,
ще изгоря нощта и ще прогоня...
Демони черни с черни очи.

Припев:
Демони черни с черни очи,
не можеш да ги видиш в тъмното.
Когато светлина озари твоите очи,
тръгват с всичко, което имаш
и остава да се молиш слънцето
да не залезе, защото има
демони черни с черни очи.

Слънцето ще бъде само за мен,
а моето щастие ще е моето оръжие.
Само трябва да имаш вярата.
Но без значение какво,
те винаги се връщат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радоя Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...