Моите нощи
949
0
0
Моите нощи
Разпилени парченца тишини
с вкус на любов са нощите ми.
В които шепна името ти
на огъня в огнището
и на зимата през прозореца.
Когато капва сълза от очите,
там, в междувремието.
Там няма сенки и сънувам
късни залези и горещи лета,
пиша стих и чакам, чакам теб
и бавно, бавно умирам от обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
