Моите рими, твоите багри
Моите рими, твоите багри
С поглед жаден ме изпиваш,
пред теб е бялото платно...
С багрите си ме опиваш
и ясно само е едно...
В миг ти четката захвърляш,
замира синкав полумрак...
С пръстите си ме възнасяш,
рисувайки ме бавно пак...
И в мен се ражда нежен стих,
трепват рими разцъфтели...
Света сега е бял и тих,
като в приказка сме - цели...
Спиш, но и това ми стига,
да съм на твоята ръка...
В стих да те обичам - мога,
но как по-сладко е така...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
...
