Моите улични псета
Моите улични псета
цяла глутница броят.
Пет поколения шетат
в тревния блоков квадрат.
Вечер кракът ми щом стъпи
в топлия още банкет
моите рошльовци скъпи
ме обикалят отвред.
Лизват ръцете ми потни,
махат опашки, скимтят.
Помнят гощавката снощна
в гладния кучешки свят.
Даже водачът се сваля -
скача в лицето ми чак
и върху ризата бяла
слага двулапов печат.
Пак у дома ще се карат
зарад петната от прах.
Псетата тъй поздравяват
своите равни на тях.
Няма в глутницата завист,
корист, сплетни и разврат.
Мои мъничета, равнис!
Стройте се тук на парад.
Вие стоите високо -
пример за чест и морал.
Вижте живущите в блока,
всеки е глух, оскотял.
Всеки от своята кула
брани завзетия пай
и се превръща в пашкула
на какавида накрай.
Вийте по хорската съвест!
Лайте по бедни души! -
Утре дано да осъмнем
в нашия град по-добри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
