8.02.2005 г., 16:02 ч.

моите въпроси 

  Поезия
4.0 / 2
1277 0 1
Допиваш кафето си.
Дали мислиш за мен?
Защо съм тъй несигурна,
когато става дума за теб?
Усмихваш се.
Долавям твоето дихание.
Докосвам устните ти с моите.
Дали невинно е това, или е грешно.
Забързано излизам от таксито.
Теб чакат те, а мен дали ме чакат?
Усмихваш се.
Долавям твоето дихание. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
  • От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...
  • Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...
  • От тази тишина ще оглушея. Такава тишина е подлудяваща. Прилича на жена ( привидно фея) а всъщност е...

Още произведения »