Може би

Потърсих себе си сред ветровете,

сред капките на пролетния дъжд.

В облаците и във снеговете.

Пребродих аз света нашир и длъж.

В стаята пленила тишината

споменът не спира да боли!

Търсех себе си! Ала съдбата

бе решила само да мълчи!

Не намерих себе си в мечтите,

там, във тях живееше и ти!

Нямах сили за да спра сълзите.

И при теб ме нямаше, уви!

Бях изгубил вярната посока,

скитах се без вяра и без път.

Вечността безскрупулна, жестока

чака ме на всеки кръстопът!

И така животът продължава.

Може би съм в твоите мечти?

Някъде където с теб сме двама.

Само двама с тебе – аз и ти!