Може би
Може би
Потърсих себе си сред ветровете,
сред капките на пролетния дъжд.
В облаците и във снеговете.
Пребродих аз света нашир и длъж.
В стаята пленила тишината
споменът не спира да боли!
Търсех себе си! Ала съдбата
бе решила само да мълчи!
Не намерих себе си в мечтите,
там, във тях живееше и ти!
Нямах сили за да спра сълзите.
И при теб ме нямаше, уви!
Бях изгубил вярната посока,
скитах се без вяра и без път.
Вечността безскрупулна, жестока
чака ме на всеки кръстопът!
И така животът продължава.
Може би съм в твоите мечти?
Някъде където с теб сме двама.
Само двама с тебе – аз и ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
