25.04.2007 г., 8:53

може би ...

893 0 7

Майната ти, казах ли го вече?
Забрави за мен! И то веднага.
Зная, некрасиво го изрекох,
но ми писна да се обясняваме.


Под краката ми поникват бягства,
кипнали от хлад и радразнение -
камък хвърляш по приятелството
(но дали пък не е бил за тебе)?


Гордост ли изпитваш от гнева си,
важен ли се чувстваш като съдник -
или може би си жертва на страха си
да не се превърнеш във осъден?


Майната на всичките предателства!
На кошмарите,  на пирови победи!
Може би не бяхме подходящите...
(Но поне възкръсна в погребението ми).


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!Невероятно дори.Имаш голям талант.
  • "...Майната ти, казах ли го вече?
    Забрави за мен! И то веднага.
    Зная, некрасиво го изрекох,
    но ми писна да се обясняваме..."
    Колко ли жестоко трябва да е наранена твоята героиня, за да произнесе това? Истинска реакция на незаслужено наранена Жена!


  • Много ми хареса духа в този стих!Зареди ме с енергия.Хубаво и силно "запращане" на обърканите и слаби хора където им е мястото. Само не разбрах последния стих-не ми звучи логично-може ли един предател да възкръсне и ако го направи, то за какво-за нови предателства ли? Иска ми се като че ли краят да е друг. Но може би не съм те разбрала правилно.Поздрави и усмивки!
  • Силно, болезнено и категорично звучи стиха ти!
    Поздрав, Дакота!
  • Браво, Дакота!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....