Майната ти, казах ли го вече?
Забрави за мен! И то веднага.
Зная, некрасиво го изрекох,
но ми писна да се обясняваме.
Под краката ми поникват бягства,
кипнали от хлад и радразнение -
камък хвърляш по приятелството
(но дали пък не е бил за тебе)?
Гордост ли изпитваш от гнева си,
важен ли се чувстваш като съдник -
или може би си жертва на страха си
да не се превърнеш във осъден?
Майната на всичките предателства!
На кошмарите, на пирови победи!
Може би не бяхме подходящите...
(Но поне възкръсна в погребението ми).
© Дакота Всички права запазени