25 abr 2007, 8:53

може би ...

  Poesía
896 0 7

Майната ти, казах ли го вече?
Забрави за мен! И то веднага.
Зная, некрасиво го изрекох,
но ми писна да се обясняваме.


Под краката ми поникват бягства,
кипнали от хлад и радразнение -
камък хвърляш по приятелството
(но дали пък не е бил за тебе)?


Гордост ли изпитваш от гнева си,
важен ли се чувстваш като съдник -
или може би си жертва на страха си
да не се превърнеш във осъден?


Майната на всичките предателства!
На кошмарите,  на пирови победи!
Може би не бяхме подходящите...
(Но поне възкръсна в погребението ми).


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно!Невероятно дори.Имаш голям талант.
  • "...Майната ти, казах ли го вече?
    Забрави за мен! И то веднага.
    Зная, некрасиво го изрекох,
    но ми писна да се обясняваме..."
    Колко ли жестоко трябва да е наранена твоята героиня, за да произнесе това? Истинска реакция на незаслужено наранена Жена!


  • Много ми хареса духа в този стих!Зареди ме с енергия.Хубаво и силно "запращане" на обърканите и слаби хора където им е мястото. Само не разбрах последния стих-не ми звучи логично-може ли един предател да възкръсне и ако го направи, то за какво-за нови предателства ли? Иска ми се като че ли краят да е друг. Но може би не съм те разбрала правилно.Поздрави и усмивки!
  • Силно, болезнено и категорично звучи стиха ти!
    Поздрав, Дакота!
  • Браво, Дакота!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...