25 abr 2007, 8:53

може би ...

Poesía

892 0 7

Майната ти, казах ли го вече?
Забрави за мен! И то веднага.
Зная, некрасиво го изрекох,
но ми писна да се обясняваме.

Под краката ми поникват бягства,
кипнали от хлад и радразнение -
камък хвърляш по приятелството
(но дали пък не е бил за тебе)?

Гордост ли изпитваш от гнева си,
важен ли се чувстваш като съдник -
или може би си жертва на страха си
да не се превърнеш във осъден?

Майната на всичките предателства!
На кошмарите, на пирови победи!
Може би не бяхме подходящите...
(Но поне възкръсна в погребението ми).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

XenaBuffy (Деси)

Страхотно!Невероятно дори.Имаш голям талант.

2009-01-04T16:16:26+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

"...Майната ти, казах ли го вече?
Забрави за мен! И то веднага.
Зная, некрасиво го изрекох,
но ми писна да се обясняваме..."
Колко ли жестоко трябва да е наранена твоята героиня, за да произнесе това? Истинска реакция на незаслужено наранена Жена!

2007-04-25T21:52:26+03:00
seal_69 (Светла)

Много ми хареса духа в този стих!Зареди ме с енергия.Хубаво и силно "запращане" на обърканите и слаби хора където им е мястото. Само не разбрах последния стих-не ми звучи логично-може ли един предател да възкръсне и ако го направи, то за какво-за нови предателства ли? Иска ми се като че ли краят да е друг. Но може би не съм те разбрала правилно.Поздрави и усмивки!

2007-04-25T11:05:17+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Силно, болезнено и категорично звучи стиха ти!
Поздрав, Дакота!

2007-04-25T11:01:19+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Браво, Дакота!

2007-04-25T10:29:33+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0