25 abr 2007, 8:53

може би ... 

  Poesía
667 0 7

Майната ти, казах ли го вече?
Забрави за мен! И то веднага.
Зная, некрасиво го изрекох,
но ми писна да се обясняваме.


Под краката ми поникват бягства,
кипнали от хлад и радразнение -
камък хвърляш по приятелството
(но дали пък не е бил за тебе)?


Гордост ли изпитваш от гнева си,
важен ли се чувстваш като съдник -
или може би си жертва на страха си
да не се превърнеш във осъден?


Майната на всичките предателства!
На кошмарите,  на пирови победи!
Може би не бяхме подходящите...
(Но поне възкръсна в погребението ми).


© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно!Невероятно дори.Имаш голям талант.
  • "...Майната ти, казах ли го вече?
    Забрави за мен! И то веднага.
    Зная, некрасиво го изрекох,
    но ми писна да се обясняваме..."
    Колко ли жестоко трябва да е наранена твоята героиня, за да произнесе това? Истинска реакция на незаслужено наранена Жена!


  • Много ми хареса духа в този стих!Зареди ме с енергия.Хубаво и силно "запращане" на обърканите и слаби хора където им е мястото. Само не разбрах последния стих-не ми звучи логично-може ли един предател да възкръсне и ако го направи, то за какво-за нови предателства ли? Иска ми се като че ли краят да е друг. Но може би не съм те разбрала правилно.Поздрави и усмивки!
  • Силно, болезнено и категорично звучи стиха ти!
    Поздрав, Дакота!
  • Браво, Дакота!
  • Гордост ли изпитваш от гнева си,
    важен ли се чувстваш като съдник -
    или може би си жертва на страха си
    да не се превърнеш във осъден?
    ...
    Казано е: нападението е най-добрата защита...може би и там е така?
    Чудесен стих!


  • Вие сте неповторими!
Propuestas
: ??:??