Може би...
Може би
ще е най-добре
да те пусна
на воля
в полето...
Моя свят да ти подаря,
за да може
да ти е светло...
И отново
без страхове
да погледнеш нагоре,
където
има слънце
и много звезди,
и безброй неоткрити планети...
Свободен бъди,
моя любов...
рей се в пространството леко,
като птиците волен бъди
и красив
като комета,
прелетяла през моя живот,
част от друг свят,
неземно вълшебен...
Ще те помня...
Бъди много щастлив!!!
Аз отлитам...
Ако искаш,
последвай ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Андреева Всички права запазени
