26.01.2018 г., 14:16

Може би така е

772 1 0

 

                                      Изведнъж се срещнахме в нощта с теб,

                                      изведнъж разбрах че ще си моя,

                                      не мислех за раздяла в този миг въобще,

                                      зная винаги любов какво е.

 

                                      С теб го разбрах и не мислех за нищо,

                                      към искра задаваща се тръгнах,

                                      дни минаваха с тях мисъл излишна

                                      всъщност, че с теб ще бъде щастието дълго.

 

                                      Щастие дали ще може да се нарече,

                                      виждахме че много сме различни,

                                      никой как погледнахме се не ще отрече,

                                      ден-два минаха и още се обичаме.

 

                                      Мислехме я вече тази пламенна любов

                                      като грешка и я прекратихме, 

                                      вчера не, днес всеки за раздяла бе готов,

                                      в прегръдките различия открихме.

 

                                      Може би бе тъй голяма грешка,

                                      може би бе неразумно нещо,

                                      може би сме виждали че няма

                                      да е жива дълго любовта за двама.

                                      Виждахме с теб ала сполетя ни двама.

 

                                      Може би така ще ни се случва,

                                      очи сърце различно ще улучват,

                                      две сърца различни ще тиктакат,

                                      в живота може би така е.

 

                                      Бяха тъй сърцата ни различни,

                                      тупотът вървящ в една посока,

                                      в любовта какво ли е логично,

                                      от полза после са анализи дълбоки.

 

                                      Знам анализите са двустранни,  

                                      в две посоки винаги отиват,

                                      тъй спасени от дълбоки рани,

                                      любовта различия убиват.

 

                                      Може би урок полунаучен,

                                      знам ли, може и изцяло,      

                                      път към близък до себе си ще търсиш,

                                      но и с близките настъпва си раздяла.

                                      Зная иска сърцето да избира,

                                      в съня си, има ли, избира,

                                        любовта обаче не подбира.             

 

                                                .                     22.01.18 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...