Изведнъж се срещнахме в нощта с теб,

                                      изведнъж разбрах че ще си моя,

                                      не мислех за раздяла в този миг въобще,

                                      зная винаги любов какво е.

                                      С теб го разбрах и не мислех за нищо,

                                      към искра задаваща се тръгнах,

                                      дни минаваха с тях мисъл излишна

                                      всъщност, че с теб ще бъде щастието дълго.

                                      Щастие дали ще може да се нарече,

                                      виждахме че много сме различни,

                                      никой как погледнахме се не ще отрече,

                                      ден-два минаха и още се обичаме.

                                      Мислехме я вече тази пламенна любов

                                      като грешка и я прекратихме, 

                                      вчера не, днес всеки за раздяла бе готов,

                                      в прегръдките различия открихме.

                                      Може би бе тъй голяма грешка,

                                      може би бе неразумно нещо,

                                      може би сме виждали че няма

                                      да е жива дълго любовта за двама.

                                      Виждахме с теб ала сполетя ни двама.

                                      Може би така ще ни се случва,

                                      очи сърце различно ще улучват,

                                      две сърца различни ще тиктакат,

                                      в живота може би така е.

                                      Бяха тъй сърцата ни различни,

                                      тупотът вървящ в една посока,

                                      в любовта какво ли е логично,

                                      от полза после са анализи дълбоки.

                                      Знам анализите са двустранни,  

                                      в две посоки винаги отиват,

                                      тъй спасени от дълбоки рани,

                                      любовта различия убиват.

                                      Може би урок полунаучен,

                                      знам ли, може и изцяло,      

                                      път към близък до себе си ще търсиш,

                                      но и с близките настъпва си раздяла.

                                      Зная иска сърцето да избира,

                                      в съня си, има ли, избира,

                                        любовта обаче не подбира.             

                                                .                     22.01.18