6.03.2013 г., 14:48

Можех

871 0 1

Можех песен да ти изпея,
но днес ми се мълчи.
Можех стих да ти рецетирам,
но днес гласът ми трепти.
Можех мислено вятъра да прогоня,
но улицата не шепти.
Можеше в сърцето ми изгрева да дойде,
но в душата ми е безсънна нощ.
Можех да отлетя с птиците във висините,
но на крилете си ме отнесе любовта.
Можех звезди да ти дарявам
и душата ми от щастие да крещи.
Можех да бъда твоя загадка,
дълго отговора ти да търсиш.
Тихо тайно да ме гледаш,
нетърпеливо да чакаш всяка среща.
Можех да бъда твоя съдба,
но ключа за щастието ти изгуби.
Можех да бъда твоя мечта,
но ти радостта в клетка затвори.

06.03.2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...