Ти си мойто вдъхновение,
мойта муза, мойта страст,
едно божествено творение,
прекланям се пред тебе аз.
Вечер тихо, до забрава,
името ти пиша в страх,
да не би луната избледняла
да те превърне в черен прах.
На небосвода вечен
звездите броейки, заспивам
и усмивката ти нежна
с моята в безкрая сливам.
© Гюлен Всички права запазени
с обич, Гюлен.