Молба
Грешил съм. Но грешила си и ти.
Прощавал съм. Прощавала си, зная.
Но поне за кратък миг се спри!
И за двама ни е тежък краят.
Беше млада, търсеше любов
истинска, голяма и красива!
Вярваше във всеки порив нов.
Мислеше, че с мен ще си щастлива.
Скитах се. Пилях се ей така.
Търсех чужди ласки и целувки.
Нощем теб оставях те сама
да очакваш моите милувки.
Сутрин ме посрещаше с очи
пълни със тъга и със мълчание!
В тях блестяха твоите сълзи.
Те за мене бяха наказание!
Трудно е отново да простиш.
Много, много закъснях, така е!
Права си сега и да мълчиш,
но сърцето що е болка знае!
Да те моля късно е, нали?
Само твой ще бъда, обещавам!
Но това си слушала преди.
Сърцето си, душата си ти давам!
Разбрах, че те обичам чак сега!
Ще ми липсва твоят лик, гласът ти!
Без теб ще е студена вечерта.
Ще е тъжно сутрин без смеха ти!
Някъде при друг любов търси
и дано да бъдеш ти щастлива!
Който те обича ти люби!
Любовта е толкова красива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
