Молба
Молба
Тъй се случи, че имах безличен живот
и поделях съдба между двама,
самотата надяна ми тежък хомот,
примирено го влача отдавна -
за децата ми моето време е дар,
съжалявам, не стигаше често,
исках леко да носят те своя товар,
за да могат да дишат по-лесно.
Помогни ми ти, Боже, във трудните дни,
от децата ми няма по-скъпо,
дай ми здраве и воля да сбъдвам мечти,
отложи старостта за по-късно -
за да мога при нужда да бъда до тях,
да ги пазя от силната болка,
да им давам търпение, сила, кураж,
да са ведри, щастливи, спокойни.
А когато пристигнеш при мен със смъртта,
ми отброй само час да живея,
нека нежен и силен ми бъде гласът,
за последно на тях да попея -
да ме помнят усмихната в сетния час,
да не бъдат от смърт наранени
и да вярват на ясния, сигурен глас,
че са силни и могат без мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Петрова Всички права запазени
