10 sept 2012, 12:16

Молба 

  Poesía
515 0 2

 

Молба

 

Тъй се случи, че имах безличен живот

и поделях съдба между двама,

самотата надяна ми тежък хомот,

примирено го влача отдавна -

за децата ми моето време е дар,

съжалявам, не стигаше често,

исках леко да носят те своя товар,

за да могат да дишат по-лесно.

 

Помогни ми ти, Боже, във трудните дни,

от децата ми няма по-скъпо,

дай ми здраве и воля да сбъдвам мечти,

отложи старостта за по-късно -

за да мога при нужда да бъда до тях,

да ги пазя от силната болка,

да им давам търпение, сила, кураж,

да са ведри, щастливи, спокойни.

 

А когато пристигнеш при мен със смъртта,

ми отброй само час да живея,

нека нежен и силен ми бъде  гласът,

за последно на тях да попея -

да ме помнят усмихната в сетния час,

да не бъдат от смърт наранени

и да вярват на ясния, сигурен глас,

че са силни и могат без мене.

 

© Мирослава Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??