Молба
МОЛБА
Отиваш си от мен... отново.
Нищо няма смисъл между нас.
Сринати са всичките основи,
а думите – останали без глас...
Разтапящи се истини потичат,
оставят белег – кървава следа;
илюзии насмешливо разсичат
и гаснат като падаща звезда.
Заради теб изгарях аз на клада.
Дали ми беше грешна любовта?
И път ми начерта към Ада,
без изгреви обрече ми нощта.
Отломките сега събирам свои
и Господ моля, коленича –
преди да мина в вечните покои
аз пак да мога да обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
