Молба

Poetry » Love

1.9K 0 27

МОЛБА

Отиваш си от мен... отново.

Нищо няма смисъл между нас.

Сринати са всичките основи,

а думите – останали без глас...

Разтапящи се истини потичат,

оставят белег – кървава следа;

илюзии насмешливо разсичат

и гаснат като падаща звезда.

Заради теб изгарях аз на клада.

Дали ми беше грешна любовта?

И път ми начерта към Ада,

без изгреви обрече ми нощта.

Отломките сега събирам свои

и Господ моля, коленича –

преди да мина в вечните покои

аз пак да мога да обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

marco777 (Марко)

<img src=http://s.rimg.info/bffc8340e86163ba80c1a95a2ce01bce.gif>

2010-07-28T03:16:20+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Прекрасни стихове пишеш, Ани!
Достигаш до сърцето!

2010-01-08T10:43:27+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Ти носиш любовта в сърцето си,
затуй и вяра не губи,
макар и болка да са днес сълзите ти,
пред теб е слънцето!Бъди!

2009-06-25T11:47:56+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Охх..и аз бих възкликнала като Весела Йосифова, ама знае ли човек, всеки сам знае и избира за себе си...красив стих!

2009-06-14T16:15:41+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

След толкова себераздаденост - и стиховете ти продължават да дават -пълни са с обич! Какъв край?! Прекрасно е!

2009-06-14T16:12:20+03:00