22.07.2024 г., 5:44  

Молбата на един бохемски размирник

672 3 7

Моля ви,мила госпожо!Престанете да ми четете 

листата!Животът е възможен да съчетава и двете:

 

уиски с лед,бира,топла храна!Пейзаж от морето... 

И в зноя със синият взор на жена!Живее момчето,

 

макар че годините с взлом душата му не щадиха!

Все още с нежен апломб той изпя няколко стиха...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за пожеланията и поздравите,Ромашка!😍
  • И нека пее момчето! Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря за доверието в моите "бохемски рапсодии",ИнаКалина, Юри, Латинка-Златна и Младен!
    Така загорях,че ще имам необходимост от един слънцезащитен!😉
  • Живее момчето и ще живее!
    Пожелавам му също и една истински мила и всеотдайна госпожа между уискито с лед и топлата храна. Пожелавам му и успешна морска седмица!

  • Нека "да живее момчето", да се радва на всеки миг и да продължава да пише стихове.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...