Ranrozar
253 резултата
Изживявам свойте дни
сред мрака на звездни заблуди.
Едва ли някой ще промени
недоказано библейско чудо.
Защо да се променям аз? ...
  64  17 
3.
Пощальонът яко пил...
А знаем-виното не трае!
Изпял той каквото знае
и в чест на Одисей тръбил, ...
  62  16 
2.
Взела курс към своя остров,
уж честта си да спаси.
Върнала се гола-боса...
Но в Елада мъж красив ...
  60  12 
1.
Тръгнала е Пенелопа
да посреща Одисей-
някъде откъм Европа,
по следите на Еней. ...
  85  18 
О,аз те моля, дойде ли отново,
срещни я;и за всичките злини,
в които бях, а и не бях виновен,
дланта й нежно, вместо мен близни.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...
  149  23 
> В нас нещо плаче, нещо моли.
> Павел Матев
Нима сенките на здрача
ми носят жадувана утеха?
В мен нещо моли, нещо плаче... ...
  105  22 
Окото на фара будува в нощта.
Светлината е спасителна сила.
Заедно живеят със песента
на вълните. И са закрила.
Той пази жадните за бряг ...
  127  25 
Този век е лежерен –
мъгла в бурни води.
Трудно е да си нежен
в този миг на беди.
Световният кораб се люшка ...
  99  10 
Уреди майка си в старческия дом на града.
Беше му отгледала децата, после и внуците, да са живи и здрави всичките! После се пенсионира. Същото стори и жена му.
Баща му отдавна почина, заедно с идеалите си.
Най-неочаквано жена му си счупи ръката, после пък операция на ставата я обездвижи. И сега при ...
  210  30 
Знам място,
където всичко е действително
Робърт Пен Уорън
Там е тихо.
Времето е застинало ...
  118  17 
"Ти ме лъжеш тъй изкусно,
но го правиш със любов!
"Мила,любовта е изкуство
и за нея с тебе съм готов!"
"Но ще кажа пък на мама, ...
  200  21 
Ще бъда благодарен и тих:
дано се вместя в кратък стих!
Но днес мащабите са други...
Воюват съпрузи със съпруги!
И все пак, сънувам ли това, ...
  317  25 
***
Нежността ти отива
под тиха лунна светлина!
И аз от нея се опивам
и на живо,и в съня.
Ръце протягам за прегръдка ...
  287  32 
Не съм енциклопедия,
но древна трагедия
е отново на сцена
и живота оценя.
Днес друг е театърът- ...
  218  25 
...Аз знам, че стана светлина,
но нито знам сега къде си,
нито къде е светлината.
Хуан-Рамон Хименес
Ръцете ми са полюси различни. ...
  171  18 
Защото,
ако искаш да опазиш
едно племе:
създай му държава,
за да престане скитничеството ...
  239  10  31 
Сезоните на топли чувства
възкръсват тук и там...
Поклонници със жадни чувства
съзират пристан или храм!
Душите им изгарят в клади. ...
  229  17  31 
Сгушени под есенната стряха,
с надежда да се опазят от дъжда-
две врабчета тъй нежни бяха,
като зрители унесени от песента...
А може би-живееха с мечтата, ...
  207  30 
Душата ти е кръстопът
към изгревите на светлината.
Вървиш все още от плът
към свят далечен, необятен.
Небето мълчаливо те зове. ...
  191  16 
Като изпаднал в луд екстаз езичник
небето разкъса ефирната си риза!
Мълния удари и гръмен трясък
се стовари!Тревожен птичи писък
замря.И див вятър се втурна... ...
  181  23 
Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
  215  10  20 
Написах няколко стихотворения -
ей-така: на шега!
Малко са ръбести,
недодялани,
убиват някак си ...
  178  21 
Тръгнах и намерих Джони,
тъй наречения Уокър скоч
да разхожда гайдата си пойна
по алеята на лунна нощ.
Викам, Джони, дай да те целуна, ...
  207  22 
> Светът приличаше на сън.
>
> Хуан-Рамон Хименес
Казваха,
че революция ...
  191  14  26 
Някой разчертава България
като шахматна дъска.
Някой разделя моята Родина
с черно-бели петна.
Този някой играе с моята фигура: ...
  191  24 
Отпивам от чашата свещена
на този изкушен живот.
И всяка глътка ме променя
под синкавия небосвод.
Намерих ли мечтаното отдавна? ...
  203  20 
На Младен Мисана
Въздържам се от клетвена любов.
Намирам в нея словото си пусто.
Не е ли тя екстравагантно лустро?
Затвор не е ли за обречен зов? ...
  192  13 
Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината. ...
  161  10  20 
Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри ...
  213  14  24 
"Не си достоен за перото ми!"-
дочух високо,нейде от Парнас
познат талант с божествен глас
да ме съди с ленна кротост.
"Не съм,не съм: какво да сторя?!"- ...
  194  27 
Защото мъртвите остават в нас...
Робърт Блай
Моите мъртви приятели
бдят над живота ми:
със светлите си погледи ...
  227  12  29 
Като въздишка на Вселената прииждам –
ту с тъга, ту с ярост непонятна:
докосвам върховете,
шептя в листа и длани,
клони кърша, ...
  214  17  28 
Там всеки влиза с надежда –
да спечели всичко; или повече,
отколкото ще загуби.
И накрая: фалирали илюзии.
Тук печели само Принцът. ...
  178  11  17 
Поръчах си Ноев ковчег--
по старите цени.
Новите не ме тревожат много,
но все някак трябва да живея!
Сега умирам бавно и блажено. ...
  214  26 
В памет на Андрей Германов
Есента е мимолетна
хубавица в този час.
Багрите ѝ многоцветни
стелят още лятна страст. ...
  265  12  27 
Защо разпваш душата ми
и в нея златни гвоздеи вбиваш?
Знаеш ли, как мигове възпяти
в спомени слънчеви преливат?
Знаеш ли,че плачат кристали ...
  343  15  30 
Презрението е тиха мълчаливост.
То е зефир-нежен, който отминава.
След него летен аромат остава
в душата, надарена с милост.
То не търси жадно отмъщение. ...
  285  10  25 
Щом Слави продължава
шумно да се убеждава,
че ни няма на терена:
кой за него го е еня?!
  241  20 
на Джени
Ти си мое юлско чудо,
родено в топлата мечта.
Зареяни, гълъбите любят
стряха,опазена в нощта. ...
  234  10  23 
Все не мога да реша:
колко да ви разкажа-
колко много грешах,
колко много отложих!
Колко много любов! ...
  239  17 
Предложения
: ??:??