Ranrozar
393 резултата
Възпявам електрическото тяло...
Уолт Уитмън
Нещо ме запали днес да се замисля:защо човечеството използва откритията си толкова ирационално, за да не кажа разпиляно...
Вече разбрахте, че иде реч за електрическата енергия, която ни дарява сила и мощ, дори да злоупотребяваме с нейните неограничени възм ...
  54 
Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...
  72  12 
Небето есенно заплака...
А аз останах тъжен и сам.
И от никой вече не очаквам
в душата ми да запали плам.
А ти, къде си?Ти къде си?! ...
  147  15 
Дъждът ни посреща
сред зелените жита.
Селото моли горещо
за вестителната вода.
А вестта е хлебородна ...
  213  13  25 
Николай Фьодорович Трубецки беше навършил едва пет години, когато попадна в интернат за безпризорни деца в Ростовска губерния. За едно невръстно дете след години на изпитания тези пет години бяха един сън в който трудно можеше да се върне, но който понякога идваше нечакан и изпълнен с подозрение, че ...
  263  23 
Една радост, дълго жадувана се надипли в душата на бай Петко Славеев. Най-подир успя да намери расов мъжкар за неговата Лиза!Някакъв пенсиониран възрастен генерал от старото време имаше английски сетер и когато неговата Лиза се разгони той срещу заплащане я събра с Кинг...
Стояха в двора на генерала ...
  292  29 
В онези времена в полуразрушената от войната София беше трудно с квартирите. За радост на семейство Банкови къщата им беше незасегната от англоамериканската авиация;но за съжаление властта беше настанила в нея две семейства от Съветския съюз.Мъжете работеха като съветници към Министерството на вътре ...
  229  17 
Банко Банков беше потомствен финансист,наследник на семейство живяло в страната, но добило знания и преди всичко култура във Франция и Великобритания.
Дядото,банкер, чието име носеше Банко беше изучил баща му във Висше Търговско училище в Париж, за да го наследи,а майката,дъщеря на дипломат от карие ...
  240  21 
1.
Как живеят тези страхове?
Прииждат в мрака и те давят...
Сънуваш как те носят ветрове.
Един остров любовно изоставен. ...
  130  10  12 
И срещна Дяволу човека
и му рече:"Ти си мой!"
И тъй полека-лека...
Човек човеку стана свой.
Оттогава има-няма: ...
  238  10  30 
***
1.
Жените които обичам
с молитва ме опрощават.
Когато мама е била момиче:
време за любов не е оставало. ...
  141  15 
Какво ли крие пак небето?
Ту слънчевото утро е намусено,
ту залезния ден не ни напуска...
Какво ни казва пак небето?
Сватбите са повече нарядко. ...
  218  15 
Любовта е съдбоносно събитие,което съзрява във всяко човешко създание.
Човек осъзнава чувствата си с един древен повик на инстинктивно съхранение още от времето на пещерата. Нагона на живота превръща индивида в едно търсещо същество.И не само физическото оцеляване,но и зова за продължаване на живота ...
  257  22 
В тази част на света между Арктика и южните ширини мечката ту заспиваше, ту пролетните уханни плодове я будеха изгладняла за живот и смърт.
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добит ...
  382  16 
Усещам други смутни времена,
които циклично се повтарят-
вятърът развява знамена,
преминали през битки стари...
Преминали в лишения и кръв ...
  171  15 
Понякога формата на съжаление добива странен изблик на съмнения.
Животът е твърде сложен и кратък, за да обхванем измеренията му.
Семейството на Стояновски беше между противоречията на едно време, което ги направи герои в идеала им,но ги лиши от една върховна човешка мечта...
Те излязоха с любимата ...
  245  18 
Когато човек прави някакъв категоричен ход в живота си, тогава разбира, че застава на кръстовището на съдбата.И събира сила да избере жребия по интуиция с мисълта, че няма връщане назад; и търси нов хоризонт за избавление от преживяното.
Михаил и Христо докато вървяха през преспите на юг от село Лес ...
  233  17 
Ирина попадна в свят на кошмарни сънища и всяко нейно действие изглеждаше автоматизирано.Изпълняваше нарежданията на акушерката с явно чувство за вина. Като човек загубил по невнимание живота на най-скъпото което носеше в себе си:вярата в любовта и нейната материална загуба.Това чувство за безсмисле ...
  235  17 
Гъдел ме е!Еротични музичувства:
хем е смешно,хем е тъй желано!
Ако има в гъдела някакво изкуство...
Искам гола муза върху пиано!
  192  14 
Хард е Киро, думи нямам!
(Ний сме пасмина голяма):
все сме гладни, все и жадни!
Един стане, други пък падне...
Абре, Киро, абе смайл* войводо?! ...
  200  19 
Ако по пътеката на времето има някакво общо съгласие:то е, че децата са лика и прилика с родителите си не само физически, но и в духовен аспект.
Христо по характер беше взел от баща си едрият ръст, а от майка си тихата непримиримост и воля да пази личното си пространството и да не се влияе от хорски ...
  224  18 
Зимата на 1953 година се случи необичайно сурова и снегообилна.
На Бъдни вечер Ирина усети как детето в нея енергично се спуска и търси изход от недрата й.Родилният екип я подготви за залата за раждания,но се оказа че детето е с обвита пъпна връв около шията и то е заело необичайна позиция за изход. ...
  256  26 
на Огнян Каменски
Той се сриваше бавно, почти тържествено, като катедрала преживяла безброй триумфи.
Профилиран, планиран от много години, почитан, боготворен и възхваляван...
Той изпадна в заблудата, че е жрец на недоказаното слово.
Има ли нещо измамно в това, да заблуждаваш околните, а те да ти вя ...
  217  12 
Зимата по нашия край все ни изненадва с приликата на любимата, която неочаквано се появява, ту блага и светла, ту забързана да ни облъха с присветлието на любовта...Снегът идваше кротко. Много рядко някоя зла зима ще ни споходи,но "всяко чудо за три дни"!След това слънцето ни омагьосва с отразената ...
  225  18 
И на финала: печелят завоите.
Втурването е стремително.
Скоростта е твърде несъзнателна.
Може би, съм самомнителен?
На финала печелят курвите! ...
  203  10 
Реката пак от зима е скована.
Не иска селото да счупи ледовете.
Ще тръгнеш ли след кръста днес, Йордане?
Църквата над тебе тъжно свети...
Свещеници стоят на двата бряга. ...
  264  12  25 
в памет на Господин Михайлов Иванов
Мили мои,сладки и добри!
С Богом!Чезна в утринни зари.
Бъдни вечер ще замина там...
Бъдни вечер ще остана сам. ...
  349  29 
Хей, орачо, млад и буен -
огън палиш, гдето стъпиш!
Плуга ти е начиличен,
заоре ли, земя стене.
Хей, сеячо, глава луда - ...
  482  19 
Тези стъпки ми напомнят
за дебнеща хиена в мрака.
На страха очите са огромни,
щом смъртта отдавна чака.
Спокойствието нямо чезне ...
  327  14 
Ваксинирах се!
И загубих шанс да умра
до "живите класици"
на родната литература...
  321  25 
Лулата на мира дими
над прерии;и върхове,
над индиански вигвами.
Изпушват я предишни врагове,
след кървави следи-знаци ...
  243  14 
Разкриха ме!Натрупал кредити в офшорна зона:
реших срама си с вещи адвокати да прикрия!
Закупих преса,телевизии и глашатай с два мегафона,
за да докажа, че нямам нищо общо със ония,
гдето не плащат данъци!Не движа с яхта елегантна! ...
  226  14 
От дълго чакане ли, не знам:
една усмивка се роди
и грейна родовия храм,
тъй както грял е и преди.
Ще минават ден след ден ...
  253  17 
(Нищо общо с ДКЕВР)
Днес те работят за страната.
Не са чуждоземен профил и мит.
И грижат се за нас когато
България от зимен студ е свит. ...
  217 
То бива,
бива то,
чак пък толкова
да бива,
май не бива... ...
  395  23 
В Парламента -- куп лъжи.
Май ни идва твърде множко!
Фамилията му започва с "хаджи",
но с лично име, просто еТошко!
*** ...
  533  35 
Едно дете,
заченато с любов,
стои под дървото
на родословието
и узрява в утробата ...
  248  16 
Има нещо старо-има нещо ново.
Уж, че нещо правим, но не е готово.
Слънцето узряло, ведро е небето.
И куражът цял е,но пък е горещо!
Ето,че е време! Вик наддава някой. ...
  283  24 
И все пак ,ще продължава
светлината в нашите души.
Това което след нас остава,
е тишината, за да ни утеши.
Едно мълчание несъразмерно ...
  303  13 
Той от неудобство и свян
със знак никого не сочи.
На пръсти пристъпя сам
към силаботонични посоки.
И удря с първа сричка крак, ...
  347  18 
Предложения
: ??:??