Молбата на Калина
Под бляскава елха шепти
гласче, което тихичко трепти:
„Мили дядо Коледа добри,
мойте поздрави ти приеми.
Обичам те от все сърце —
мечта си ти за всякое дете.
И аз за тебе си мечтая
и често в мислите гадая
дали ще дойдеш у дома,
да видя кукла с дългичка коса…
А може би ще сметнеш, че съм лоша
и няма да ме чака дар в коша.
Но, всъщност… моля те от сърце —
не кукла да ми се донесе.
По-мило ми е в Коледната нощ
сняг да пада в разкош,
къщичките да са побелели,
а снежинките нощта да са обзели.
Знам — много искам аз,
ала мама така ще е у нас.
Тя честичко лети със самолет,
но само снежният сюжет
би могъл да спре я в зори…
На моята мечта не се сърди!
Искам с нея да се сгуша в леглото,
да милвам кичура ѝ над ухото,
да слушам топлите ѝ думи,
които галят като струни.
Да вдишам ароматът майчин…
И понеже друг незная начин —
моля те в този нежен час:
нека на Коледа си е у нас!
Ще слушам цялата година.
Обичам те!
Калина.“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ