Молбата на Калина

Под бляскава елха шепти

гласче, което тихичко трепти:

„Мили дядо Коледа добри,

мойте поздрави ти приеми.

Обичам те от все сърце —

мечта си ти за всякое дете.

И аз за тебе си мечтая

и често в мислите гадая

дали ще дойдеш у дома,

да видя кукла с дългичка коса…

А може би ще сметнеш, че съм лоша

и няма да ме чака дар в коша.

Но, всъщност… моля те от сърце —

не кукла да ми се донесе.

По-мило ми е в Коледната нощ

сняг да пада в разкош,

къщичките да са побелели,

а снежинките нощта да са обзели.

Знам — много искам аз,

ала мама така ще е у нас.

Тя честичко лети със самолет,

но само снежният сюжет

би могъл да спре я в зори…

На моята мечта не се сърди!

Искам с нея да се сгуша в леглото,

да милвам кичура ѝ над ухото,

да слушам топлите ѝ думи,

които галят като струни.

Да вдишам ароматът майчин…

И понеже друг незная начин —

моля те в този нежен час:

нека на Коледа си е у нас!

Ще слушам цялата година.

Обичам те!

Калина.“