18.08.2019 г., 9:42

Молих се на Господа...

901 8 20

 

 

 

               

                                                                   18.08.2019


                              Молих се на Господа....

            Молих се на Господа,преди да се родя така:
            "Щом трябва да съм се от други преродила,
            щом редно е и неговите  качества да наследя-
            Поне да е добър,щастлив и с визия красива!!"

 

            Послушал ме е Бог и, забърквайки "тестото",
            използвал материала на не един  човек...
            От някъде е щипнал със шепа от доброто,
            а настроение- от другаде копирал за ефект!

 

            Чувството за хумор направо взел от двама,
            грам лют пипер прибавил,че трябва да се уча,
            как вредно е да водя спор!И сложил само,
            няколко копривени листа...за  всеки случай!!

 

            Нещо "по-така" е трябвало за външната осанка...
            За свежест вечна- роза,за чара-аромат на плод!
            Момина сълза за бяла кожа,че цъфти на сянка,
            и за коса богата-жълто,меден житен сноп!...

 

            "Продуктът",сътворен богато,му трябвала душа...
            Дал от своята!Прекрасен станала съм екземпляр!
            От зли погледи да ме опази пък,да не греша-
            молитва казал, с тамян опушил своя Божи дар...

 

            Така създадена била съм като парче многокаратно...
            Но после бури,ветрове са ме ошушквали редовно...
            Добих сама и нови качества.Причини -все понятни!
            Такава ме познавате!И първообраза не помня!!

 

            Приемате ли ме със недостатъците...ще съм доволна!!.....
           
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Руми,радвам се на всяко присъствие,без да имам самочувствието за нещо по-така от другите...Вълнува ме само това дали съм успяла в общата "манджа"-сайта да имам и минимален принос...
    При тия думи,Марко,сега ми стана неудобно...Аз познавам тоя дефицит на време,въпреки,че моето време е безполезно и много...А и това,че станахме "милион" тук ,трябва да си слънце,за да огрееш всички....Благодаря ти,засити една глупава необходимост за дълго време!Но...хем "Водолей",хем достатъчно възрастен за подобни претенции!!Приех и усмивките...
  • Иржи, много си те обичам и уважавам, защото ти си човек едно към едно. Без задни мисли и казващ всичко направо и обективно. Имаш невероятно чувство за хумор и те чета с удоволствие. Но в този нов свят, всеки разход фактически се свежда до разход на време. Времето е нещото което не ми достига. Чета те, но не винаги коментирам.
    Приеми една усмивка от мен !
  • Скъпа Иржи, преди мен всичко важно е казано, ти наистина си едно прекрасно творение! А що се отнася до бурите на живота, те са ни така необходими, без тях си оставаме някак недооформени и безлични! Приеми поздрав и от мен!
  • Нали съм от онова поколение,дето на всичко вярвахме,и сега ми стана едно хубаво.....от толкова суперлативи,дори ми стана неудобно...А твоите шепи,Наде,много щедро загребват!Благодаря ти!
    Дано,Роби,дано,ще си го повтарям,когато изпадна в дупка и светът ми изчезне!!Наистина понякога имам нужда някой да ми каже нещо такова,сякаш ми подава въже да изляза....
  • "..."Продуктът",сътворен богато,му трябвала душа...
    Дал от своята!Прекрасен станала съм екземпляр!..."

    Поздравления, Ирина!... Бих казал, не само прекрасен, уникален станала си екземпляр!...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...