29.04.2009 г., 20:12

Молитва

913 0 0

 

                                        Молитва

 

Как ти, скъпи мой,

забрави милостта си,

от Бога дадена,

как кривна по друга пътека,

а не по тази,

по която води те Той.

 

Как позволи зли сили

десницата ти да съкрушат,

как позволи с примка сложна

нозете ти да оплетат.

 

Как позволи мрак

да оскверни паметта ти

и мръсни уста да леят

гнилост и смрад.

 

Ти си този, който трябва

да пееш хваления за Него,

от род в рода и от

век във вечността.

 

Любими, красиви момичета,

Божи създания,

как се оставяте на

човешката воля и дух.

 

По Божа пътека светият

Дух ви показва как се

изпълнява Неговата

воля до тук.

 

Баща и майка, и дом Той ви даде

и радостта за всяка млада жена.

 

Как слушате слова

неразумни на хората тленни

и не виждате разумността в

своята свята и чиста душа.

 

Изведи ни, о, Боже,

на права пътека,

да няма скръб в нас,

твоите верни чада.

Покажи ни, Боже,

твоята пътека,

за да приемем

смирението като милостта.

 

На младите - сила и хубост,

на старите - белите коси

и мъдростта,

за да Те хвалят със

страх и верност до гроба.

 

Твоите закони да пазят

ревниво като любовта.    

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...