Молитва
Очите ми след теб вървят,
сърцето ми те вика пак,
ръцете ми за теб зоват -
миг без дъх в пълен мрак.
За теб се моля в този час,
да те видя до мен,
душата ридае с глас -
остани, остани още за ден.
Безмълвно отново крещя навън,
сълзите ми замръзват на студа,
като снежинки бродят в мрачен сън
и боли, боли от неистова тъга.
Пръстите ми сякаш те докосват,
дали умирам, аз не знам,
лъжите като мечове брождат,
оставаш там далече безпътен и сам.
Остани, остани до мен сега,
не тръгвай, спри - навън вали.
Спаси душата ми от студа,
огледай се в моите очи!
Сега без дъх оставам сама,
съживи ме за последен път,
целуни ме, после нека умра,
очите ми завинаги нека заспят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени