19.09.2006 г., 13:29

молитва

1K 0 3
Молих се на Бог, на Светата Дева се надявах,
че ще пазят те, моето единстенно дете.
От тях не исках аз пари, имоти,
на колене живот и здраве за сина си просих.
Десетте заповеди на Бога изпълнявах,
безупречно, всеотдайно на тях се подчинявах.
Защо Господ така ме изостави?
Защо не спря коварната ръка?
Защо живота свиден не опази?
Защо най-хубавите дни от бъдещето ми изтри?
Сега не знам какво да мисля вече!
Как пътят си напред да продължа?
От лабиринта даже да изляза -
обезверена и унищожена ще бъде моята душа.
Знам, на никой не мога да се сърдя.
Да съдя - право нямам аз.
Като орлица, трябваше, орлето си да пазя.
Единствено и за всичко съм виновна аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Узунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам искрено за загубата ти и те прегръщам! Бъди силна!
  • Такава е била Божията воля, а ние сме безсилни пред нея. Аз също съм минала по този път. Обвинявах всичко и всички, а най-вече себе си. Не вярвах на никой и в нищо и ми трябваше време за да открия отново път към Бога и да заживея в мир със себе си, доколкото е възможно. Бъди силна и не се самобичувай! Прегръщам те и тъгувам с теб!
  • Не си виновна , мила!
    И Бог не те е изоставил!
    Голяма е мъката ти, истинска и неутешима...
    Прегръщам те!
    Оценка не мога да пиша на мъката ти , която е безгранична.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...