vu (Веселина Узунова)
35 55
Sep 19, 2006, 1:29 PM

молитва 

  Poetry
852 0 3
Молих се на Бог, на Светата Дева се надявах,
че ще пазят те, моето единстенно дете.
От тях не исках аз пари, имоти,
на колене живот и здраве за сина си просих.
Десетте заповеди на Бога изпълнявах,
безупречно, всеотдайно на тях се подчинявах.
Защо Господ така ме изостави?
Защо не спря коварната ръка?
Защо живота свиден не опази?
Защо най-хубавите дни от бъдещето ми изтри?
Сега не знам какво да мисля вече!
Как пътят си напред да продължа?
От лабиринта даже да изляза -
обезверена и унищожена ще бъде моята душа.
Знам, на никой не мога да се сърдя.
Да съдя - право нямам аз.
Като орлица, трябваше, орлето си да пазя.
Единствено и за всичко съм виновна аз!

© Веселина Узунова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съжалявам искрено за загубата ти и те прегръщам! Бъди силна!
  • Такава е била Божията воля, а ние сме безсилни пред нея. Аз също съм минала по този път. Обвинявах всичко и всички, а най-вече себе си. Не вярвах на никой и в нищо и ми трябваше време за да открия отново път към Бога и да заживея в мир със себе си, доколкото е възможно. Бъди силна и не се самобичувай! Прегръщам те и тъгувам с теб!
  • Не си виновна , мила!
    И Бог не те е изоставил!
    Голяма е мъката ти, истинска и неутешима...
    Прегръщам те!
    Оценка не мога да пиша на мъката ти , която е безгранична.
Random works
: ??:??