Молитва
Като празен кошер и
медена пита изсъхнала,
изцедена от чувства
душата ми още крещи.
Побелял от живот,
от разбити надежди задъхан,
търся късчета смях,
всред умрели отдавна мечти.
Дай ми, Господи,
ризата стара на някоя вещица.
Дай ми болката,
скрита в очите на слепите.
Накажи ме с греха, който тегне
над цялото болно човечество
и с лъчите горящи
сърцата - сълзи на поетите.
И дано да изкупя
стократно изстрадани грешки.
Като охлюв да влача
товара си все на гърба.
Дай ми, Господи, всичката болка
на цялото болно човечество,
дари ме със кръст и
спокойния мрак на смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
