30.03.2016 г., 19:09

Молитва в храма

477 0 0

                                                                   Молитва в храма

 

 

                    Пролет,

закичена с корона на разцъфнала вишна.

                    Пролет,

танцуваща във валсова стъпка с ухаеща бяла премяна.

Покана за ласка и нежност и окапал цвят,

                 и жаждата вече я няма.

Крясък от болка в  песента на душата.

                  Жар в гърдите без пощада гори.

Какво изгаря чувствата--любов или омраза?

Терзание или сам Бог показа как болката вика

или извора на човешката страст многолика гори.

                        Дар Божи ли е всичко неясно

              или Земята - майка с обич сътвори човека

вечно с мъка да твори.

Сърцето скрило мисълта и викът на ехото.

                      Разгръща жадно длани с богослов към

човешката зима и свива венец от изгрева до залеза

и в  частиците на времето

                                 гнездо и храм с молитва открива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...