Mar 30, 2016, 7:09 PM

Молитва в храма

  Poetry » Civic
480 0 0

                                                                   Молитва в храма

 

 

                    Пролет,

закичена с корона на разцъфнала вишна.

                    Пролет,

танцуваща във валсова стъпка с ухаеща бяла премяна.

Покана за ласка и нежност и окапал цвят,

                 и жаждата вече я няма.

Крясък от болка в  песента на душата.

                  Жар в гърдите без пощада гори.

Какво изгаря чувствата--любов или омраза?

Терзание или сам Бог показа как болката вика

или извора на човешката страст многолика гори.

                        Дар Божи ли е всичко неясно

              или Земята - майка с обич сътвори човека

вечно с мъка да твори.

Сърцето скрило мисълта и викът на ехото.

                      Разгръща жадно длани с богослов към

човешката зима и свива венец от изгрева до залеза

и в  частиците на времето

                                 гнездо и храм с молитва открива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...