МОЛИТВА ЗА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТ
Аз не преглътнах топлите си думи пред хора – безсловесни зверове,
не си мълчах с египетските мумии, доде от болка в мен светът реве,
на всекиго дарявах стрък Надежда и никому не съм обръщал гръб,
нали Животът до това се свежда? – да не затънем в Мировата скръб,
и – питам се пред Пътя си отвъден – нали сме всинца Божии деца? –
нима така абсурдно е? – да бъдем щастливи под оскъдните слънца,
нима – самотничета? – ще изчезнем по онзи неизбежен Млечен път,
а можеше в Космическите бездни със нас да бъде по-добър светът! –
и аз ли през пустините си – всуе! – въртях се в кръг, печален идиот?
Дано един ден Господ Бог ми чуе молитвата за по-щастлив Живот.
7 февруарий 2024 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.
© Валери Станков Всички права запазени