9 февр. 2024 г., 19:50

Молитва за щастливия Живот

676 2 0

МОЛИТВА ЗА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТ

 

Аз не преглътнах топлите си думи пред хора – безсловесни зверове,

не си мълчах с египетските мумии, доде от болка в мен светът реве,

на всекиго дарявах стрък Надежда и никому не съм обръщал гръб,

нали Животът до това се свежда? – да не затънем в Мировата скръб,

и – питам се пред Пътя си отвъден – нали сме всинца Божии деца? –

 

нима така абсурдно е? – да бъдем щастливи под оскъдните слънца,

нима – самотничета? – ще изчезнем по онзи неизбежен Млечен път,

а можеше в Космическите бездни със нас да бъде по-добър светът! –

и аз ли през пустините си – всуе! – въртях се в кръг, печален идиот?

Дано един ден Господ Бог ми чуе молитвата за по-щастлив Живот.

 

7 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 00 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...