7.04.2008 г., 12:22

Молитвата на поета

803 0 4
Молитвата на поета

Смили се, Отче, над душите наши
и знай, че в свойте суети
били сме зли, негодници, търгаши
и сме петнили Твоите земи.

Но знай, душите ни видели
са много мъка, злост и кал.
Невинаги били са смели
и целите обвити са в печал.

Смили се нам, защото сме различни
и вярваме във твойта права дума,
защото в световете нелогични
пияни сме и болни сме от чума.

Смили се, щото утре светлината
да ни окъпе в своя вечен блясък,
да се зарадваме като децата
и да потънем в Твоя пясък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...