12.12.2007 г., 18:40

Моливът

1.1K 0 5
 

С шепот тих

моливът изписва ред подир ред.

И получава се стих -

благозвучен, сладък като мед.

 

Спира за малко

в мелодията заслушан, задрасква някой куплет.

Не става, ех, жалко

ще отиде в кошчето за смет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любопитко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хареса ми много!!
  • ха, хубаво! Поздравления отново от мен!
  • Супер е просто.Аз имам много специално отношение към молива.Просто без молив не мога и не признавам друго средство за писане.Отдал си му нужното уважение.Сладурско е!
  • И аз обичам да пиша с молив.
    Поздрав за стиха и автора му.
  • Ах, много е сладко...много ми допадна!!!
    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...