12 дек. 2007 г., 18:40

Моливът

1.1K 0 5
 

С шепот тих

моливът изписва ред подир ред.

И получава се стих -

благозвучен, сладък като мед.

 

Спира за малко

в мелодията заслушан, задрасква някой куплет.

Не става, ех, жалко

ще отиде в кошчето за смет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любопитко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми много!!
  • ха, хубаво! Поздравления отново от мен!
  • Супер е просто.Аз имам много специално отношение към молива.Просто без молив не мога и не признавам друго средство за писане.Отдал си му нужното уважение.Сладурско е!
  • И аз обичам да пиша с молив.
    Поздрав за стиха и автора му.
  • Ах, много е сладко...много ми допадна!!!
    Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...