12 дек. 2007 г., 18:40

Моливът

1.1K 0 5
 

С шепот тих

моливът изписва ред подир ред.

И получава се стих -

благозвучен, сладък като мед.

 

Спира за малко

в мелодията заслушан, задрасква някой куплет.

Не става, ех, жалко

ще отиде в кошчето за смет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любопитко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми много!!
  • ха, хубаво! Поздравления отново от мен!
  • Супер е просто.Аз имам много специално отношение към молива.Просто без молив не мога и не признавам друго средство за писане.Отдал си му нужното уважение.Сладурско е!
  • И аз обичам да пиша с молив.
    Поздрав за стиха и автора му.
  • Ах, много е сладко...много ми допадна!!!
    Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...