Моля морето...
Моля морето...
Мрачно, ветровито, пусто - вън.
Едно безцветно, тъжно чувство в мен.
Свалям дрехите си бавно - всичко е като насън.
Лягам в пясъка, а той прегръща ме студен.
Дойдох да се помоля на морето,
ако може днес да те изтрие,
да излъже някак си сърцето
и сълзите нежно да измие.
Дойдох да го помоля още,
когато някой ден докосне се до теб,
за мене то да ти напомни,
да те побият тръпки - все едно докосваш лед!
Ти ще се стреснеш, ще избягаш...
Това умееш най-добре, нали?
И днес дори не предполагаш
как морето моля да ме отмъсти.
Дано и тебе някой да излъже,
любов да обещае, че ще ти даде,
да се оплетеш, да сложиш сам-самичък примка на врата си
от това жестоко, здраво и невиждано въже!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени
