Sep 3, 2010, 6:40 AM

Моля морето... 

  Poetry
565 0 4

Моля морето...

Мрачно, ветровито, пусто - вън.

Едно безцветно, тъжно чувство в мен.

Свалям дрехите си бавно - всичко е като насън.

Лягам в пясъка, а той прегръща ме студен.

 

Дойдох да се помоля на морето,

ако може днес да те изтрие,

да излъже някак си сърцето

и сълзите нежно да измие.

 

Дойдох да го помоля още,

когато някой ден докосне се до теб,

за мене то да ти напомни,

да те побият тръпки - все едно докосваш лед!

 

Ти ще се стреснеш, ще избягаш...

Това умееш най-добре, нали?

И днес дори не предполагаш

как морето моля да ме отмъсти.

 

Дано и тебе някой да излъже,

любов да обещае, че ще ти даде,

да се оплетеш, да сложиш сам-самичък примка на врата си

от това жестоко, здраво и невиждано въже!

 

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всеки си има своя интерпретация на морето. То събира всичките ми чувства. Там духа и съзнанието ми се освобождават, там съм напълно искрена, там пречиствам себе си.
  • Преди да пожелаем силно каквото и да било, трябва да узнаем щастлив ли е онзи, който го притежава… Поздрави хареса ми.
  • О, боже.
  • Хареса ми. Поздрав,Тане!
Random works
: ??:??