Моля морето...
Моля морето...
Мрачно, ветровито, пусто - вън.
Едно безцветно, тъжно чувство в мен.
Свалям дрехите си бавно - всичко е като насън.
Лягам в пясъка, а той прегръща ме студен.
Дойдох да се помоля на морето,
ако може днес да те изтрие,
да излъже някак си сърцето
и сълзите нежно да измие.
Дойдох да го помоля още,
когато някой ден докосне се до теб,
за мене то да ти напомни,
да те побият тръпки - все едно докосваш лед!
Ти ще се стреснеш, ще избягаш...
Това умееш най-добре, нали?
И днес дори не предполагаш
как морето моля да ме отмъсти.
Дано и тебе някой да излъже,
любов да обещае, че ще ти даде,
да се оплетеш, да сложиш сам-самичък примка на врата си
от това жестоко, здраво и невиждано въже!
© Таня Момчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки си има своя интерпретация на морето. То събира всичките ми чувства. Там духа и съзнанието ми се освобождават, там съм напълно искрена, там пречиствам себе си.
-
Преди да пожелаем силно каквото и да било, трябва да узнаем щастлив ли е онзи, който го притежава… Поздрави хареса ми.
-
О, боже.
-
Хареса ми. Поздрав,Тане!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
