Моля те...
Не се усмихвай. Не поздравявай.
Не пращай прегръщащо човече.
Не успокоявай. Подкрепа не давай.
Не казвай, че не искаш да си далече.
Не ме ревнувай. Не се вглеждай.
Не ме приемай безрезервно.
И моля те, не ми споменавай за надежда,
нито бъди толкова мил, когато ми е нервно.
Не ме помни. Не ме очаквай.
С нежни имена не ме наричай.
Не ме събуждай от депресии, когато говоря неадекватно.
Моля те, моля те, не ме обичай!
Защото мислих си, че мога
да сложа маски и пера
и да вляза в карнавален огън,
да се докосвам до твоята душа
и да останем накрая всички невредими.
Но въобще не прецених,
че всичко в теб е толкова пристрастимо…
Но най-вече, че ще се влюбиш в мен и ти.
И бих унищожила всички технологии,
които слагат други краски на нашите лица
и заради които мога
да ти се представям с чужди имена.
Излъгах. На всичко съм благодарна,
че чувам да препуска твоето сърце,
когато ме види на линия. Със теб душата ми се чувства по-вярна.
Само, моля те, не ме разкривай, не бих понесла да те боли заради мен.
10.06.2012г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
