13.02.2007 г., 3:35

Моля те

942 0 4
Не потъвай в очите ми,
те са като дълбоки езера -
отгоре блика слънце и надежда,
отдолу чака тъжна самота.

Не гледай във очите ми -
ще те обземе тъмен страх
от цялата тъга и болка,
потулена дълбоко в тях.

Отгоре бягат весели светкавици,
звънти в очите слънчев смях,
а долу дебне скрита безнадеждност,
за това те моля: не потъвай в тях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих! Бъди каквато си, защото който истински те обича, ще те приеме каквато си! Поздрави!
  • Понякога хората искат да прикрият слабостта си,а чувствата на хората са най-голямата им слабост!така те се предпазват,така че просто понякога човек трябва да скрие чувствата си дълбоко в себе си,там където никой неможе да ги открие!
  • Поздрави и от мен!
  • Никога не прекриваи чувствата си:когато си щастлива-отдай им се,когато си нещастна-преживей ги!!! Иначе стихотворението ти е страхотно Браво

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...